Когато бях дете, всяка нова играчка беше повод за истински възторг. И под “нова” нямам предвид само купените специално за мен играчки, щастие беше да открия старата количка за кукли от детството на майка ми или металния конструктор, с който си е играл баща ми… и всички други съкровища, които техните родители грижливо бяха пазили години наред.
Нашите деца обаче растат във време, в което вещите нямат същата стойност както преди. Заради масовото производство, евтините материали и възможността да купиш играчка почти без пари от всеки супермаркет, в днешно време по-често си блъскаме главите как да ограничим безспирния поток от шарени, светещи и пеещи нови придобивки.
Макар да е изкушаващо да им купуваме подаръци, истината е че децата нямат нужда от много играчки, а точно обратното – от малко на брой, но качествени и многофункционални вещи. Колко пъти сме виждали в дома си или в този на приятели затрупан с играчки под, а в същото време мрънкащо дете, на което му е скучно? Както когато гардеробът ни е пълен с дрехи, а ние имаме чувството, че ‘няма какво да облечем’, така и детето се чувства объркано пред препълнените кошове с играчки и вместо да играе с тях, безцелно ги разхвърля. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно то ще задържа вниманието си в играта, ако рафтовете и кошовете преливат от вещи. Ето моите лесни трикове, с които се боря с този феномен и помагам на дъщеря ми да играе пълноценно:
Намаляване на наличното
За тази цел добре е да съберете всички налични играчки у дома на едно място и да ги разгледате. Аз с чиста съвест изхвърлям всяка играчка, която намирам за опасна или некачествена и която по някаква случайност е попаднала вкъщи. Макар да се стремя да живеем възможно най-екологично и с по-малко отпадък, такива вещи често се чупят още при първата употреба и рано или късно завършват в боклука, така че не изпитвайте вина, че ги изхвърляте. За да постигнем устойчивост, важното е да не ги купуваме и да ограничим получаването им като подаръци. Играчките, които са здрави и безопасни, но детето не харесва или смятате за излишни, могат да бъдат дарени, продадени или пък разменени 🙂
Списък с желаните играчки
За рождени дни и други поводи винаги подготвям списък с подаръци, така едновременно улесняваме гостите и избягваме опасността да получим нещо непотребно. За целта през годината си набелязвам различни неща, които мисля, че ще са подходящи за дъщеря ми или които тя е пожелала и щом се появи повод, просто давам насоки кои са те. Аз самата също рядко купувам нещо спонтанно, старая се да се придържам към списъка.
Колкото по-проста е играчката, толкова по-проста е играта
Подбирам играчките така, че да са устойчиви както от гледна точка на производството, така и при употреба – здрави и задържащи дълготрайния интерес на детето, и най-вече – с потенциал за активна и пълноценна игра. Простите играчки изискват детето да използва въображението си и така то развива творческо мислене, учи се да разрешава проблемите по креативен начин и да бъде самостоятелно вместо пасивно да очаква играчката да го забавлява. Понякога ние, родителите, трябва да партнираме в игрите, но това е инвестиция, която се отплаща във времето.
Детето може да играе не само с играчки
Любими предмети, които участват в игрите вкъщи са всякакви природни материали, които сме събирали заедно като камъчета, шишарки, жълъди, пера от птици. Те не струват нито стотинка, не замърсяват околната среда при изхвърляне и могат да са много ценни както в сензорното развитие на по-малките, така и в изучаването на природата с по-големите деца. За игра могат да послужат и бобчета, ориз, брашно и подобни продукти от кухненския шкаф. Разбира се, важно е да съобразим дали са безопасни за възрастта на детето и да съблюдавме да не ги погълне или да се нарани по друг начин, както и да обособим място за играта с тях, за да не намираме борови иглички в леглото си 😂
Детето може да играе не само с играчки
Любими предмети, които участват в игрите вкъщи са всякакви природни материали, които сме събирали заедно като камъчета, шишарки, жълъди, пера от птици. Те не струват нито стотинка, не замърсяват околната среда при изхвърляне и могат да са много ценни както в сензорното развитие на по-малките, така и в изучаването на природата с по-големите деца. За игра могат да послужат и бобчета, ориз, брашно и подобни продукти от кухненския шкаф. Разбира се, важно е да съобразим дали са безопасни за възрастта на детето и да съблюдавме да не ги погълне или да се нарани по друг начин, както и да обособим място за играта с тях, за да не намираме борови иглички в леглото си 😂
Периодична ротация
Аз не съм краен минималист и дори при спазване на горните неща, играчките на дъщеря ми пак са повече от необходимото. Затова когато беше мъничка, практикувах ротация на голяма част от тях – прибирах около половината от наличните неща, така че да насоча вниманието ѝ към останалите и да играе пълноценно с тях. След известен период от време отново ги разменях и така ‘забравените’ играчки отново бяха на почит. Ако намалите радикално общия брой и детето е вече по-голямо, може и да нямате нужда да ротирате играчките.Тук можете да прочетете още идеи за ротация на английски.
Подредба, удобна за детето
Детето ще си играе повече и ще разхвърля по-малко, ако всяка играчка си има място и подредбата е удобна и разбираема за възрастта му. Можете да помислите за категории, по които да организирате играчките и щом сте готови – да намерите подходящи за интериора у дома решения. Децата над 2-3 годишна възраст могат активно да участват в решението как да съхранявате играчките. Включвайки ги в този процес, ще ги насърчите да се грижат за реда в последствие.
Играта е най-важното занимание за децата, което те израстват интелектуално, физически и емоционално. А играчките – те са просто средството за това 🙂
